На територията на община Сунгурларе са разположени поне няколко села и едно от тях носи името Подвис като това в романа на Антон Дончев Време разделно. Разположено в югоизточната част на България, селото е част от бургаската област. До морския град обаче дистанцията е голяма – 82 километра. Що се отнася до известния с производството на ракия и вино общински център, на местните жители им се налага да изминат само осемнадесет километра. Стидовска планина представлява едно от разклоненията на Стара планина и началото ѝ трябва да се търси край връх с името Българка над Сливен. Завършващата точка е на изток, а там също има връх. На редица места той е наречен Подвиски, което има пряка връзка с името на селото. Облеченото кале пък е името, което му дават местните хора и имат предвид обличане с габър и други видове дървета. За разлика от него, другият връх Голото представлява една голяма празнина.
Облеченото Кале в Подвис наистина отговаря на името си, защото в миналото на него се намира крепост. На другия връх такава няма, което може да е още една от причините да се нарича Голото. Тръгвайки на запад и югозапад от Голото кале, може да се достигне до няколко други възвишения. Стидовската планина всъщност завършва с едно голямо планинско възвишение, което е формирано и от споменатите по-малки. На височина от четиристотин и десет метра над морското равнище се разполага селото, което буквално означава „под височина“. В южна посока донякъде се виждат възвишенията на Карнобат, който е много близо до Бургас и е известен с едноименната марка ракия. Спрямо своето географско положение, селото има и съответния характерен климат. Чистият въздух и прохладното лято се дължат и на факта, че селото е нископланинско. Разположено под едно възвишение, селото има и собствено микроклиматично излъчване. Този път тук има роля сравнително голямата височина, която го защитава от студените духащи ветрове през зимата. Хидрографията на селото е друго нещо, което е интересно и изследвано. Само река Луда Камчия е отбелязана на българската карта от останалите наблизо. Тя протича покрай северните склонове на Подвиските възвишения и е северна граница на селското землище.
В Подвис са на особена почит традициите, като млади и стари задължително се събират на празници като Коледа и Великден. В такива дни задължително се отделя време на разкази и спомени за миналото, като възрастните обикновено говорят за това какво са преживели и как е протекла младостта им. Докато младите момчета задължително влизат в ролята на коледари и продължават традицията на предците си, това в същата степен се отнася и за момичетата. Те пък са Лазарки в дните преди Цветница, която винаги се пада в неделя на различна дата. Една седловина на територията на Антарктида е кръстена на селото – Тя е част от Земя на Греъм, брега на Дейвис и е поредната такава с българско име. За по-известни родени тук личности няма информация освен за един, чието име е Кольо Коларов. Той се ражда през 1924-та година и има чин генерал – лейтенант от редиците на ДС. Умира през 2007-ма на 83 години.
